чаен

Речник на българския език

1. ча̀ен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ча̀ена и ча̀йна, ча̀ено и ча̀йно, мн. ча̀ени и ча̀йни, прил.
1. Който се отнася до чай. Чайна плантация.
2. Който е предназначен за пиене на чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка.
Чайна роза. — Роза с тъмнокремав цвят.

Грешни изписвания (1)

  • чаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ча-ен
непълен член ча-е-ния
пълен член ча-е-ни-ят
ж. р. ча-е-на
членувано ча-е-на-та
ср. р. ча-е-но
членувано ча-е-но-то
мн. ч. ча-е-ни
членувано ча-е-ни-те

2. ча̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

ча̀ена и ча̀йна, ча̀ено и ча̀йно, мн. ча̀ени и ча̀йни, прил.
1. Който се отнася до чай. Чайна плантация.
2. Който е предназначен за пиене на чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка.
Чайна роза. — Роза с тъмнокремав цвят.

Грешни изписвания (1)

  • чаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ча-ен
непълен член чай-ния
пълен член чай-ни-ят
ж. р. чай-на
членувано чай-на-та
ср. р. чай-но
членувано чай-но-то
мн. ч. чай-ни
членувано чай-ни-те