цитадела

Речник на българския език

цитадѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цитадѐли, ж.
1. ист. Крепост, която служи за охраняването на един град.
2. Част от крепост, която е най-добре укрепена и пригодена за самостоятелна защита.
3. Прен. Опора, защита, крепост.

Грешни изписвания (7)

  • цетадела
  • цетаделъ
  • цетъдела
  • цетъделъ
  • цитаделъ
  • цитъдела
  • цитъделъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-та-де-ла
членувано ци-та-де-ла-та
мн.ч. ци-та-де-ли
членувано ци-та-де-ли-те
звателна форма