цистит

Речник на българския език

цистѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Възпалително заболяване на пикочния мехур. Според етиология циститите биват: инфекциозни (бактериални, вирусни, микотични и др. ) и неинфекциозни (радиационни, лекарствени). Според протичането се различават остри и хронични цистити.

Грешни изписвания (1)

  • цестит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цис-тит
непълен член цис-ти-та
пълен член цис-ти-тът
мн.ч. цис-ти-ти
членувано цис-ти-ти-те
бройна форма цис-ти-та
звателна форма