цинк

Речник на българския език

цинк — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

цѝнкът, цѝнка, само ед., м. Химически елемент — ковък метал със синкавобял цвят.
прил. цѝнков, цѝнкова, цѝнково, мн. цѝнкови. Цинково корито. Цинков оксид.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цинк
непълен член цин-ка
пълен член цин-кът
мн.ч. цин-ко-ве
членувано цин-ко-ве-те
бройна форма цин-ка
звателна форма —

Връзки