цигулка

Речник на българския език

цигу̀лка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цигу̀лки, ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и е с най-висока звучност. Концерт за цигулка и оркестър.
• Свиря първа цигулка. — Командвам, ръководя.

Грешни изписвания (3)

  • цегулка
  • цегулкъ
  • цигулкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-гул-ка
членувано ци-гул-ка-та
мн.ч. ци-гул-ки
членувано ци-гул-ки-те
звателна форма —

Връзки