цигуларче

Речник на българския език

цигуларче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-гу-лар-че
членувано ци-гу-лар-че-то
мн.ч. ци-гу-лар-че-та
членувано ци-гу-лар-че-та-та