цигаре

Речник на българския език

цигарѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. цигарѐта, ср. Къса тръбичка, в единия край на която се поставя цигарата при пушене, а от другия се всмуква димът.

Грешни изписвания (3)

  • цегаре
  • цегъре
  • цигъре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-га-ре
членувано ци-га-ре-то
мн.ч. ци-га-ре-та
членувано ци-га-ре-та-та