цигара

Речник на българския език

цига̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цига̀ри, ж. Тръбичка от тънка хартия, в която е поставен ситно нарязан тютюн за пушене. Паля цигара след цигара.
прил. цига̀рен, цига̀рена, цига̀рено, мн. цига̀рени. Цигарен дим.

Грешни изписвания (3)

  • цегара
  • цегаръ
  • цигаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-га-ра
членувано ци-га-ра-та
мн.ч. ци-га-ри
членувано ци-га-ри-те
звателна форма —

Връзки