циврещ

Речник на българския език

1. цѝврещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • циврешт
  • цивришт
  • циврищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цив-рещ
непълен член цив-ре-щия
пълен член цив-ре-щи-ят
ж. р. цив-ре-ща
членувано цив-ре-ща-та
ср. р. цив-ре-що
членувано цив-ре-що-то
мн. ч. цив-ре-щи
членувано цив-ре-щи-те

2. циврещ — сег. деят. прич. м. р.

циврещ е производна форма на цивря (сег. деят. прич. м. р.).