цесекарче

Речник на българския език

цесекарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-се-кар-че
членувано це-се-кар-че-то
мн.ч. це-се-кар-че-та
членувано це-се-кар-че-та-та