цепелин

Речник на българския език

цепелѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цепелѝни, (два) цепелѝна, м. Въздухоплавателен апарат с продълговата форма, който е напълнен с лек газ и се движи с малка скорост; дирижабъл.

Грешни изписвания (3)

  • цепилин
  • ципелин
  • ципилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-пе-лин
непълен член це-пе-ли-на
пълен член це-пе-ли-нът
мн.ч. це-пе-ли-ни
членувано це-пе-ли-ни-те
бройна форма це-пе-ли-на
звателна форма