центрофужен

Речник на българския език

центрофу̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

центрофу̀жна, центрофу̀жно, мн. центрофу̀жни, прил. Който е получен при преработване с центрофуга.

Грешни изписвания (7)

  • центрофужин
  • центруфужен
  • центруфужин
  • цинтрофужен
  • цинтрофужин
  • цинтруфужен
  • цинтруфужин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цен-т-ро-фу-жен
непълен член цен-т-ро-фуж-ния
пълен член цен-т-ро-фуж-ни-ят
ж. р. цен-т-ро-фуж-на
членувано цен-т-ро-фуж-на-та
ср. р. цен-т-ро-фуж-но
членувано цен-т-ро-фуж-но-то
мн. ч. цен-т-ро-фуж-ни
членувано цен-т-ро-фуж-ни-те