центробежен

Речник на българския език

центробѐжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

центробѐжна, центробѐжно, мн. центробѐжни, прил. Който е с насочено движение от центъра към периферията. Центробежни сили.

Грешни изписвания (7)

  • центробежин
  • центрубежен
  • центрубежин
  • цинтробежен
  • цинтробежин
  • цинтрубежен
  • цинтрубежин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. цен-т-ро-бе-жен
непълен член цен-т-ро-беж-ния
пълен член цен-т-ро-беж-ни-ят
ж. р. цен-т-ро-беж-на
членувано цен-т-ро-беж-на-та
ср. р. цен-т-ро-беж-но
членувано цен-т-ро-беж-но-то
мн. ч. цен-т-ро-беж-ни
членувано цен-т-ро-беж-ни-те