централизъм

Речник на българския език

централѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Система на управление, при която дейността се ръководи от един център.
прил. централистѝчен, централистѝчна, централистѝчно, мн. централистѝчни.

Грешни изписвания (7)

  • централизам
  • центрълизам
  • центрълизъм
  • цинтрализам
  • цинтрализъм
  • цинтрълизам
  • цинтрълизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ра-ли-зъм
непълен член цен-т-ра-лиз-ма
пълен член цен-т-ра-лиз-мът
мн.ч. цен-т-ра-лиз-ми
членувано цен-т-ра-лиз-ми-те
бройна форма цен-т-ра-ли-зъ-ма
звателна форма