централизиране

Речник на българския език

централизиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ра-ли-зи-ра-не
членувано цен-т-ра-ли-зи-ра-не-то
мн.ч. цен-т-ра-ли-зи-ра-ния
членувано цен-т-ра-ли-зи-ра-ни-я-та