центнер

Речник на българския език

цѐнтнер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. цѐнтнери, (два) цѐнтнера, м. Мярка за тежина, равна на сто килограма.

Грешни изписвания (1)

  • центнир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-нер
непълен член цен-т-не-ра
пълен член цен-т-не-рът
мн.ч. цен-т-не-ри
членувано цен-т-не-ри-те
бройна форма цен-т-не-ра
звателна форма