центавър

Речник на българския език

центавър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-та-вър
непълен член цен-та-въ-ра
пълен член цен-та-въ-рът
мн.ч. цен-тав-ри
членувано цен-тав-ри-те
бройна форма цен-та-въ-ра
звателна форма