ценз

Речник на българския език

ценз — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

цѐнзът, цѐнза, мн. цѐнзове, (два) цѐнза, м.
1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Образователен ценз. Нямам ценз за тази работа.
2. Условие, което ограничава участието на дадено лице в нещо или използването на някои права. Имуществен ценз.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ценс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ценз
непълен член цен-за
пълен член цен-зът
мн.ч. цен-зо-ве
членувано цен-зо-ве-те
бройна форма цен-за
звателна форма —

Връзки