целу̀ване — съществително име, среден род (тип 71)
Значение
Библейско тълкуване: Целувката се е употребявала като знак на почит и на обич — Бит. 29:13; Рут 1:14; Д. А. 20:37. Понякога целуваха брадата — 2Цар. 20:9; а в знак на по-голяма смиреност, краката — Лк. 7:38. Пред идолите или небесните тела идолослужителите си целуваха към тях ръката — 3Цар. 19:18; Йов. 31:27; Ос. 13:2. Заповедта: "Целувайте Синът" — Пс. 2:12, може да се изясни с 1Цар. 10:1, където Самуил в знак на покорност целуна Саул. Първите християни в знак на мир и любов се поздравяваха със "свята целувка" — 1Пет. 5:14; Рим. 16:16.
Грешни изписвания (7)
- целувани
- целувъне
- целувъни
- цилуване
- цилувани
- цилувъне
- цилувъни
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | це-лу-ва-не | |
---|---|---|
членувано | це-лу-ва-не-то | |
мн.ч. | це-лу-ва-ния | |
членувано | це-лу-ва-ни-я-та |