целуване

Речник на българския език

целу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Целувката се е употребявала като знак на почит и на обич — Бит. 29:13; Рут 1:14; Д. А. 20:37. Понякога целуваха брадата — 2Цар. 20:9; а в знак на по-голяма смиреност, краката — Лк. 7:38. Пред идолите или небесните тела идолослужителите си целуваха към тях ръката — 3Цар. 19:18; Йов. 31:27; Ос. 13:2. Заповедта: "Целувайте Синът" — Пс. 2:12, може да се изясни с 1Цар. 10:1, където Самуил в знак на покорност целуна Саул. Първите християни в знак на мир и любов се поздравяваха със "свята целувка" — 1Пет. 5:14; Рим. 16:16.

Грешни изписвания (7)

  • целувани
  • целувъне
  • целувъни
  • цилуване
  • цилувани
  • цилувъне
  • цилувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-лу-ва-не
членувано це-лу-ва-не-то
мн.ч. це-лу-ва-ния
членувано це-лу-ва-ни-я-та