целибатче

Речник на българския език

целибатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ли-бат-че
членувано це-ли-бат-че-то
мн.ч. це-ли-бат-че-та
членувано це-ли-бат-че-та-та