целеви

Речник на българския език

целевѝ прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

целева̀, целево̀, мн. целевѝ, прил. Целев. Целеви прием.

Грешни изписвания (3)

  • целиви
  • цилеви
  • циливи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. це-ле-ви
непълен член це-ле-вия
пълен член це-ле-ви-ят
ж. р. це-ле-ва
членувано це-ле-ва-та
ср. р. це-ле-во
членувано це-ле-во-то
мн. ч. це-ле-ви
членувано це-ле-ви-те