целволе

Речник на българския език

цѐлволе съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид текстилни влакна.
прил. цѐлволен, цѐлволена, цѐлволено, мн. цѐлволени.

Грешни изписвания (3)

  • целволи
  • целвуле
  • целвули

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цел-во-ле
членувано цел-во-ле-то
мн.ч. цел-во-ле-та
членувано цел-во-ле-та-та