цедка

Речник на българския език

цѐдка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѐдки, ж. Приспособление за цедене с форма на сито, с мрежесто дъно.

Грешни изписвания (3)

  • цедкъ
  • цетка
  • цеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цед-ка
членувано цед-ка-та
мн.ч. цед-ки
членувано цед-ки-те
звателна форма —

Връзки