цедило

Речник на българския език

1. цедѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. цедѝла и цедила̀, ср. Разг.
1. Правоъгълна кърпа от здрав вълнен плат за носене на товар и малки деца на гръб.
2. Парче тънък рехав плат за прецеждане на течности.

Грешни изписвания (3)

  • цедилу
  • цидило
  • цидилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ди-ло
членувано це-ди-ло-то
мн.ч. це-ди-ла
членувано це-ди-ла-та

2. цедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цедило е производна форма на цедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

цедило е производна форма на цедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).