цевен

Речник на българския език

цѐвен — прилагателно име (тип 79)

Значение

Грешни изписвания (1)

цевин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		це-вен
		непълен член	цев-ния
		пълен член	цев-ни-ят
	ж. р.		цев-на
	ж. р.	членувано	цев-на-та
	ср. р.		цев-но
	ср. р.	членувано	цев-но-то
мн. ч.			цев-ни
мн. ч.		членувано	цев-ни-те

Връзки

Вход