цвъркало

Речник на българския език

1. цвърка̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • цваркало
  • цваркалу
  • цвъркалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цвър-ка-ло
членувано цвър-ка-ло-то
мн.ч. цвър-ка-ла
членувано цвър-ка-ла-та

2. цвъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвъркало е производна форма на цвъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цвъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цвъркало е производна форма на цвъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. цвъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

цвъркало е производна форма на цвъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. цвъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цвъркало е производна форма на цвъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).