цвекло

Речник на българския език

цвекло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Двугодишно кореноплодно растение с едри продълговати листа, чиито плодове се използват за храна или за производство на захар. Захарно цвекло. Червено цвекло.
прил. цвекло̀в, цвекло̀ва, цвекло̀во, мн. цвекло̀ви.

Грешни изписвания (1)

  • цвикло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цвек-ло
членувано цвек-ло-то
мн.ч. цвек-ла
членувано цвек-ла-та