цапотия

Речник на българския език

цапотия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • цапотиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-по-тия
членувано ца-по-ти-я-та
мн.ч. ца-по-тии
членувано ца-по-ти-и-те
звателна форма