цапач

Речник на българския език

цапач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-пач
непълен член ца-па-ча
пълен член ца-па-чът
мн.ч. ца-па-чи
членувано ца-па-чи-те
бройна форма ца-па-чи
звателна форма ца-па-чо