хъркане

Речник на българския език

хъ̀ркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хъркани
  • хъркъне
  • хъркъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хър-ка-не
членувано хър-ка-не-то
мн.ч. хър-ка-ния
членувано хър-ка-ни-я-та