хусар

Речник на българския език

хуса̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мн. хуса̀ри, м.
1. ист. Някогашен конник с пика.
2. Конен войник или офицер в някои армии.
прил. хуса̀рски, хуса̀рска, хуса̀рско, мн. хуса̀рски. Хусарска стойка.

Грешни изписвания (1)

  • хосар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-сар
непълен член ху-са-ря
пълен член ху-са-рят
мн.ч. ху-са-ри
членувано ху-са-ри-те
бройна форма ху-са-ри
звателна форма ху-са-рю