хубавѐц
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. хубавцѝ, м.
1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец.
2. Ирон. Негодник, хубостник.
1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец.
2. Ирон. Негодник, хубостник.
Грешни изписвания (3)
- хобавец
- хобъвец
- хубъвец
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ху-ба-вец | |
|---|---|---|
| непълен член | ху-ба-ве-ца | |
| пълен член | ху-ба-ве-цът | |
| мн.ч. | ху-бав-ци | |
| членувано | ху-бав-ци-те | |
| бройна форма | ху-бав-ци | |
| звателна форма | ху-ба-ве-цо | |