хрущял

Речник на българския език

1. хрущя̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хрущя̀ли, (два) хрящя̀ла, м. Вид ненапълно втвърдена костна тъкан в организма на човек или животно.
прил. хрущя̀лен, хрущя̀лна, хрущя̀лно, мн. хрущя̀лни.

Грешни изписвания (3)

  • хроштял
  • хрощял
  • хруштял

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хру-щял
непълен член хру-щя-ла
пълен член хру-щя-лът
мн.ч. хру-щя-ли
членувано хру-щя-ли-те
бройна форма хру-щя-ла
звателна форма

2. хрущял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хрущял е производна форма на хрущя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хрущял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хрущял е производна форма на хрущя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. хрущял — мин. деят. св. прич. м. р.

хрущял е производна форма на хрущя (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. хрущял — мин. деят. несв. прич. м. р.

хрущял е производна форма на хрущя (мин. деят. несв. прич. м. р.).