хромиран

Речник на българския език

1. хромѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хромирън
  • хрумиран
  • хрумирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хро-ми-ран
непълен член хро-ми-ра-ния
пълен член хро-ми-ра-ни-ят
ж. р. хро-ми-ра-на
членувано хро-ми-ра-на-та
ср. р. хро-ми-ра-но
членувано хро-ми-ра-но-то
мн. ч. хро-ми-ра-ни
членувано хро-ми-ра-ни-те

2. хромиран — мин. страд. прич. м. р.

хромиран е производна форма на хромирам (мин. страд. прич. м. р.).