христолюбив

Речник на българския език

христолюбѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

христолюбѝва, христолюбѝво, мн. христолюбѝви, прил. Който е предан християнин. Христолюбива жена.

Грешни изписвания (15)

  • хрестолйобив
  • хрестолйубив
  • хрестолюбив
  • хрестулйобив
  • хрестулйубив
  • хрестулюбив
  • христолйобив
  • христолйубив
  • христулйобив
  • христулйубив
  • христулюбив
  • хрестолюбиф
  • хрестулюбиф
  • христолюбиф
  • христулюбиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хрис-то-лю-бив
непълен член хрис-то-лю-би-вия
пълен член хрис-то-лю-би-ви-ят
ж. р. хрис-то-лю-би-ва
членувано хрис-то-лю-би-ва-та
ср. р. хрис-то-лю-би-во
членувано хрис-то-лю-би-во-то
мн. ч. хрис-то-лю-би-ви
членувано хрис-то-лю-би-ви-те