хриплив

Речник на българския език

хриплѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

хриплѝва, хриплѝво, мн. хриплѝви, прил. За глас, звук — който не звучи чисто, ясно; глух, дрезгав, пресипнал, прегракнал, продран.
нареч. хриплѝво. Пея хрипливо.
същ. хриплѝвост, хрипливостта̀, ж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • хреплив
  • хреплиф
  • хриплиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хрип-лив
непълен член хрип-ли-вия
пълен член хрип-ли-ви-ят
ж. р. хрип-ли-ва
членувано хрип-ли-ва-та
ср. р. хрип-ли-во
членувано хрип-ли-во-то
мн. ч. хрип-ли-ви
членувано хрип-ли-ви-те

Връзки