хрантутник

Речник на българския език

хрантутник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хран-тут-ник
непълен член хран-тут-ни-ка
пълен член хран-тут-ни-кът
мн.ч. хран-тут-ни-ци
членувано хран-тут-ни-ци-те
бройна форма хран-тут-ни-ци
звателна форма хран-тут-ни-ко