храносмилане

Речник на българския език

храносмѝлане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Процес на разграждане, смилане на храната в организма. Добро храносмилане.
прил. храносмила̀телен, храносмила̀телна, храносмила̀телно, мн. храносмила̀телни. Храносмилателен орган.

Грешни изписвания (15)

  • храносмилани
  • храносмилъне
  • храносмилъни
  • хранусмилане
  • хранусмилани
  • хранусмилъне
  • хранусмилъни
  • хръносмилане
  • хръносмилани
  • хръносмилъне
  • хръносмилъни
  • хрънусмилане
  • хрънусмилани
  • хрънусмилъне
  • хрънусмилъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-нос-ми-ла-не
членувано хра-нос-ми-ла-не-то
мн.ч. хра-нос-ми-ла-ния
членувано хра-нос-ми-ла-ни-я-та