храносмѝлане — съществително име, среден род (тип 71)
Значение
ср., само ед. Процес на разграждане, смилане на храната в организма. Добро храносмилане.
прил. храносмила̀телен, храносмила̀телна, храносмила̀телно, мн. храносмила̀телни. Храносмилателен орган.
прил. храносмила̀телен, храносмила̀телна, храносмила̀телно, мн. храносмила̀телни. Храносмилателен орган.
Грешни изписвания (15)
- храносмилани
- храносмилъне
- храносмилъни
- хранусмилане
- хранусмилани
- хранусмилъне
- хранусмилъни
- хръносмилане
- хръносмилани
- хръносмилъне
- хръносмилъни
- хрънусмилане
- хрънусмилани
- хрънусмилъне
- хрънусмилъни
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | хра-нос-ми-ла-не | |
---|---|---|
членувано | хра-нос-ми-ла-не-то | |
мн.ч. | хра-нос-ми-ла-ния | |
членувано | хра-нос-ми-ла-ни-я-та |