хранилка

Речник на българския език

хранѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хранѝлки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората.

Грешни изписвания (3)

  • хранилкъ
  • хрънилка
  • хрънилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-нил-ка
членувано хра-нил-ка-та
мн.ч. хра-нил-ки
членувано хра-нил-ки-те
звателна форма