хормон

Речник на българския език

хормо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. хормо̀ни, (два) хормо̀на, м. Обикн. мн. Вещества, отделяни от жлезите с вътрешна секреция, които стимулират растежа, обмяната на веществата, половите функции и др.
Удря ме/бие ме хормонът.Жарг. Възбуден съм.

Грешни изписвания (1)

  • хурмон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хор-мон
непълен член хор-мо-на
пълен член хор-мо-нът
мн.ч. хор-мо-ни
членувано хор-мо-ни-те
бройна форма хор-мо-на
звателна форма