хореография

Речник на българския език

хореогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Танцово изкуство.
2. Поставяне на танц на сцена.
прил. хореогра̀фски, хореогра̀фска, хореогра̀фско, мн. хореогра̀фски.

Грешни изписвания (47)

  • хореографеа
  • хореографеъ
  • хореографея
  • хореографиа
  • хореографиъ
  • хореуграфеа
  • хореуграфеъ
  • хореуграфея
  • хореуграфиа
  • хореуграфиъ
  • хореуграфия
  • хориографеа
  • хориографеъ
  • хориографея
  • хориографиа
  • хориографиъ
  • хориография
  • хориуграфеа
  • хориуграфеъ
  • хориуграфея
  • хориуграфиа
  • хориуграфиъ
  • хориуграфия
  • хуреографеа
  • хуреографеъ
  • хуреографея
  • хуреографиа
  • хуреографиъ
  • хуреография
  • хуреуграфеа
  • хуреуграфеъ
  • хуреуграфея
  • хуреуграфиа
  • хуреуграфиъ
  • хуреуграфия
  • хуриографеа
  • хуриографеъ
  • хуриографея
  • хуриографиа
  • хуриографиъ
  • хуриография
  • хуриуграфеа
  • хуриуграфеъ
  • хуриуграфея
  • хуриуграфиа
  • хуриуграфиъ
  • хуриуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ре-ог-ра-фия
членувано хо-ре-ог-ра-фи-я-та
мн.ч. хо-ре-ог-ра-фии
членувано хо-ре-ог-ра-фи-и-те
звателна форма