хоноруван

Речник на българския език

1. хонору̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

хонору̀вана, хонору̀вано, мн. хонору̀вани, прил. Който е нает срещу хонорар. Хонорувани преподаватели.

Грешни изписвания (7)

  • хонорувън
  • хонуруван
  • хонурувън
  • хуноруван
  • хунорувън
  • хунуруван
  • хунурувън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хо-но-ру-ван
непълен член хо-но-ру-ва-ния
пълен член хо-но-ру-ва-ни-ят
ж. р. хо-но-ру-ва-на
членувано хо-но-ру-ва-на-та
ср. р. хо-но-ру-ва-но
членувано хо-но-ру-ва-но-то
мн. ч. хо-но-ру-ва-ни
членувано хо-но-ру-ва-ни-те

2. хоноруван — мин. страд. прич. м. р.

хоноруван е производна форма на хонорувам (мин. страд. прич. м. р.).