холоцен

Речник на българския език

холоцен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ло-цен
непълен член хо-ло-це-на
пълен член хо-ло-це-нът
мн.ч. хо-ло-це-ни
членувано хо-ло-це-ни-те
бройна форма хо-ло-це-на
звателна форма