холерик

Речник на българския език

холерѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. холерѝци, м. Тип характер на темпераментен и енергичен човек, който бързо се поддава на различни чувства и лесно преминава от едно емоционално състояние в друго.
прил. холерѝчен, холерѝчна, холерѝчно, мн. холерѝчни.

Грешни изписвания (3)

  • холирик
  • хулерик
  • хулирик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-ле-рик
непълен член хо-ле-ри-ка
пълен член хо-ле-ри-кът
мн.ч. хо-ле-ри-ци
членувано хо-ле-ри-ци-те
бройна форма хо-ле-ри-ци
звателна форма хо-ле-ри-ко