хлор

Речник на българския език

хлор — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хло̀рът, хло̀ра, само ед., м. Отровен газ с жълто-зелен цвят.
прил. хло̀рен, хло̀рна, хло̀рно, мн. хло̀рни.
• Хлорна вар. — Дезинфекциращ продукт, получен от гасена вар и хлор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хлор
непълен член хло-ра
пълен член хло-рът
мн.ч. хло-ро-ве
членувано хло-ро-ве-те
бройна форма хло-ра
звателна форма —

Връзки