хленчене

Речник на българския език

хлѐнчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • хленчени
  • хленчине
  • хленчини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хлен-че-не
членувано хлен-че-не-то
мн.ч. хлен-че-ния
членувано хлен-че-ни-я-та