хищница

Речник на българския език

хѝщница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хѝщници, ж. Женско същество хищник.

Грешни изписвания (7)

  • хиштнеца
  • хиштнецъ
  • хиштница
  • хиштницъ
  • хищнеца
  • хищнецъ
  • хищницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хищ-ни-ца
членувано хищ-ни-ца-та
мн.ч. хищ-ни-ци
членувано хищ-ни-ци-те
звателна форма