хитроу̀мен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
хитроу̀мна, хитроу̀мно, мн. хитроу̀мни, прил.
1. Който проявява хитрост и ум. Хитроумен селянин.
2. Който е проява на хитрост и ум. Хитроумни забележки.
нареч. хитроу̀мно.
1. Който проявява хитрост и ум. Хитроумен селянин.
2. Който е проява на хитрост и ум. Хитроумни забележки.
нареч. хитроу̀мно.
Грешни изписвания (7)
- хетроумен
- хетроумин
- хетруумен
- хетруумин
- хитроумин
- хитруумен
- хитруумин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | хит-ро-у-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | хит-ро-ум-ния | ||
| пълен член | хит-ро-ум-ни-ят | ||
| ж. р. | хит-ро-ум-на | ||
| членувано | хит-ро-ум-на-та | ||
| ср. р. | хит-ро-ум-но | ||
| членувано | хит-ро-ум-но-то | ||
| мн. ч. | хит-ро-ум-ни | ||
| членувано | хит-ро-ум-ни-те | ||