хирономус

Речник на българския език

хирономус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ро-но-мус
непълен член хи-ро-но-му-са
пълен член хи-ро-но-му-сът
мн.ч. хи-ро-но-му-си
членувано хи-ро-но-му-си-те
бройна форма хи-ро-но-му-са
звателна форма