хиромантия

Речник на българския език

хирома̀нтия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Гадаене по линиите на ръката.

Грешни изписвания (23)

  • херомантеа
  • херомантеъ
  • херомантея
  • херомантиа
  • херомантиъ
  • херомантия
  • херумантеа
  • херумантеъ
  • херумантея
  • херумантиа
  • херумантиъ
  • херумантия
  • хиромантеа
  • хиромантеъ
  • хиромантея
  • хиромантиа
  • хиромантиъ
  • хирумантеа
  • хирумантеъ
  • хирумантея
  • хирумантиа
  • хирумантиъ
  • хирумантия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ро-ман-тия
членувано хи-ро-ман-ти-я-та
мн.ч. хи-ро-ман-тии
членувано хи-ро-ман-ти-и-те
звателна форма